Къде си , лято?

                

 Тръгна си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
а една вълна дълго ще ни търси,
за да ни нашепне почти без глас.

“Защо оставихте да стене самотното море
и то ме прати за да ви намеря.
Защото този бряг е пуст и няма го смехът,
със който се прегръщахме до вчера.”

Още си е там пясъчния замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък,
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,
с крила написа тръгващото лято.
Без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладем.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънце във косите си за да заплетем.

               Автор: Михаил Белчев