Прераждане

Самотна, чакаща, аз на ръба стоя.

Непомнеща, нераждана и неоткрита.

Пред  мен се носи облачната синева

И слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.

 

Там в нищото дълбоко в края на света

звезден прах вихрушки страшни гони.

Преражда се душата в синя тишина,

а мислите препускат като вихрогони.

 

Очакваща и тръпнеща пред новия живот

ръце протягам аз земята да достигна.

Само бисерна търкулната сълза

отминал миг напомня за секунда.

 

Поемам аз отново по познат маршрут.

Завръщам се в човешки облик на земята.

Вятърът ми пее за из път,

а слънчев лъч показва ми вратата…

 

15.03.2008

Мириам Witch