Свети Георги Победоносец

   Георги е роден в малоазийската област Кападокия през втората половина на ІІІ в. сл. Христа /някъде към 260-270 година/. Баща му бил ревностен християнин и загинал, защитавайки Христовото Учение. След смъртта му, майката с малкия си син се преместила в родния си край- Палестина, където имала богато имение. Получил добро образование, снажният Георги постъпил на служба във войската. Там бързо са отличил със силата, смелостта и ума си, затова още 20 годишен получил високия чин военен трибун. Качествата му били забелязани даже от император Диоклетиан /284-305г./ и младия Георги станал член на държавния съвет.
Бляскавото бъдеще, което предвещавала шеметната му кариера, било помрачено от един важен факт – Георги наследил от баща си любовта и вярата в Христа. Може би войнската му служба и християнската му вяра биха могли да съжителстват трайно, но императорът започнал яростно преследване на християните: изгаряли книгите, рушели храмовете им и ги лишавали от имотите, а тях подлагали на жестоки мъчения и смърт.
  Честен и справедлив Георги разбрал, че не може повече да служи на тези, които измъчвали и убивали братята му християни. Затова, жертвайки живота си, смело се опълчил на императора. Това станало в гр. Никомидия, където били събрани управителите на източните провинции, за да получат указания как да се разправят с християните. На този съвет Георги смело заявил, обръщайки се към Диоклетиан:
-“Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никога с нищо не са обидили никого и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте Истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.”
Нечуваната дързост на Георги предизвикала смут и препирни в залата, да не говорим за гнева на императора. От този ден започнали мъченията за смелия воин, за да го откажат от вярата му в Христа. Самият Христос виждал подвига му и изпратил Ангел Небесен да го укрепява и помага. Пред очите на неговите мъчители, даже и пред очите на присъстващата императрица Александра, Георги бил подложен на бичуване, раздирали кожата му с дъски, обковани с гвоздеи, но раните му веднага заздравявали. От огнената пещ и от варница излязъл невредим; отровни питиета не го повредили, а краката му се възстановявали чудодейно, след като му нахлузвали метални обувки, нагорещени до червено.
Жената на Диоклетиан, самата с християнски убеждения, не издържала и извикала:
-“Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!” – свидетелства Светото Предание. – “И тя се хвърлила в краката на мъченика. … Диоклетиан веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.”
По пътя към екзекуцията, императрицата изведнъж почувствала голяма умора. Не можейки да се движи, помолила за почивка. И както казва Преданието, “като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.”
Казват, че “в навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, който го ободрил и му обещал небесна радост.”
Тази Небесна радост в действителност е свята мисия и Небесна длъжност – да предвожда Небесните войни на Христа. Оттогава свети Георги винаги се явява на бял кон с бляскави доспехи, помагайки на слабите, угнетените, преследваните заради Христа.
  В България пастирите и военните са си го избрали за свой покровител. Животът и делото на великия светия са почитани от всички слоеве на населението, от най- низшите до най-висшите. Освен военните като висша каста, има человеци с по-висш духовен статус, които в Индия съответстват на браминската каста. В България пък и по света, те се наричат духовно посветени и щедро са дарявани от Божието благословение в името на свети Георги. Посветените знаят, че свети Георги и изографисваният до него змей /в иконографията/ са древна емблема на Мъдростта и духовното възраждане.
  Ето защо в България празникът Георгьовден се отбелязва по три различни начина: като празник на пастирите, като празник на храбростта и воинския героизъм /т.е празника на българската армия/ и като празник на Мъдростта и Възраждането.
  На Гергьовден хората по селата колят агне, като се надяват чрез това езическо жертвоприношение да измолят от светеца покровителство за стадата и пастирите, и берекет за нивята.                                                 

Рано ранеше свети Георгия,

Господи помилуй,

рано ранеше коня ковеше,

 от злато плочи от сребро клинци.

Па го назоби с ечемика,

с ечемика с шесто реда,

Па го напои с руйно вино,

с руйно вино с тригодишно,

па го обседна със синьо седло,

па го заюзди със златна юзда,

ем обседна, ем го възседна,

та обиколи сите синури,

весел отиде илен се върна.

 Па го попита Гергьова майка,

та що си синко толкова оилен,

 илен синко много угрижен,

па отговаря свети Георгия,

е сенето не е класило,

пролетното не никнало.

Майка на Георги тихом говори:

ти зе се сино това не се гриже,

 ти даде Господ ситни росици,

ти даде Господ, ти даде Гергьови ситни росици,

ти даде Господ,

ти даде Спасеви буйни даждеве.